Покрайнините на Девин предлагат неизброимо множество пътища и пътеки
Покрайнините на Девин предлагат неизброимо множество пътища и пътеки,по които можете с дни и седмици да бродите сред разнообразна природа – в гъсти гори, скалисти върхове над просторни била, покрити с килими от цветя, величествени ждрела и пещери, които спират дъха, буйни реки и водопади. 
Родопите са уникални сред останалите български планини с това, че тази планина от праисторически времена до днес живеят хора и при пътуванията могат да се видят живописни села с изключително красиви старинни къщи, стари мостове и църкви и параклиси. Девин е вторият в България център за международен ловен и риболовен туризъм. Водите на река Девинска и Въча са богати на риба, срещат се мряна, кефал и най-вече пъстърва, особено в горните течения. В язовира, освен изброените горе има и червеноперка и шаран. В горите около Девин и специално изградените за ловен туризъм резервати, се срещат глигани, елени, глухари, диви кози, диви прасета, зайци и други животни, а също така може да посетите и новооткритата конна база намираща се на около киломтър от града. Девин е изходен маршрут за туристите привлечени от двете пещери; Дяволското гърло в Триград и Ягодинската пещера в с.Ягодина, а също така и новооткрити еко-пътеки предлагащи красиви пейзажи и незабравими емоции.
Ако след разходката из планината искате да поплувате или да съберете слънчеви лъчи,насладете се на намиращия се в центъра на града открит басейн с минерална вода,или басейн сред природата с минерална вода в местността „Струилица“.Пещерата „Дяволско гърло“ е един от феномените на Триградското ждрело – формирана вследствие на пропадане на земните пластове. По изкопан тунел (150м) се стига до впечатляваща с размерите си зала на пещерата, която може да побере катедралата „Св. Ал. Невски“. От залата, по виеща се стръмна циментова стълба се стига до естествения вход на пещерата.
При изкачване можете да наблюдавате един от най-високите подземни водопади в Европа (42м). От траките е останала легендата, че тук са хвърляли вождове, за да останат безсмъртни. Хората със страхопочитание вярвали, че тук е входът на другия свят, пътят към безсмъртието. В чест на боговете на подземния свят, народът принасял в жертва най-красивите и лични девойки, за да умилостивят злите сили.
Местните жители разказват, че нищо влязло в подземния лабиринт на пещерата, не излиза от нея. Дяволското гърло дължи наименованието си на формата на входа, която наподобява формата на дяволска глава. Част от пещерата е осветена и обезопасена за посетители, а температурата в нея е 8 градуса. Пещерата Дяволското гърло е един от 100-те национални туристически обекта. „Дяволското гърло“ е отворена за посещение през цялата година.
Ягодин ската пещера е бисер в короната на неповторимата родопска красота. Пещерата е дълга 10 км, пететажна с лабиритнти и пропасти. Електрическото осветление ефектно осветява причудливи образувания: драперии, сталактити, пещерни бисери, „леопардовата“ кожа, сталактони и много други. По желязна стълба се изкачва до зала, наречена “Разломна“, където истинското дъно на подземната река е покрито от огромни блокове. Интересно е да се види и т.нар. „Новогодишна зала“, с украсената преди четири години с огромна елха. В Голямата пещера при село Ягодина са открити следи от живот, започвайки от края на новокаменната епоха и преминаващ през всички периоди до Средновековието. Най-горният етаж на пещерата, чието обширно предверие и някои от галериите са служили за жилища на древните обитатели на района, се намира на 1145 м надморска височина. Особено голям интерес представляват изработените на ръчно грънчарско колело характерни съдове с биконична форма: паници, купи, съдове-хранилища, вазовидни съдове, чаши. Орнаментацията е от разноцветна охра в комбинация с графит. Основните мотиви, рисувани върху съдовете, са спираломеандър, широки ленти, комбинации от тънки и широки ленти, вписани триъгълници.
Величествено и впечатляващо с красотата си Триградско ждрело , е разположено по поречието на река Триградска, на 2 км под с. Триград, по пътя Девин – с. Триград. Същинската част на ждрелото се разпростира на 2-3 км по протежение на реката, като от двете страни се издигат мраморни скали, образуващи тесния пролом, откъдето идва още наименованието „Тунела“. Височината на скалите на места достига до 250 м.
Природната забележителност Триградското ждрело е обявена за защитена територия през 1963 год. На източната страна на скалния венец на ждрелото, се намира пещерата „Харамийска“. През енеолита пещерата е била обитавана от древните жители по тези места, като останки от пещерните им жилища могат да се видят в началото на пещерата. В ждрелото се срещат и много редки представителите на фауната и флората. Триградското ждрело е в списъка на 100-те национални туристически обекта.
Девинският край е обитаван от местните тракийски племена от края на бронзовата епоха (XIV в. пр.н.е.) до късната античност (IV в. сл.н.е.). Най-разпространените археологически паметници на тракийската култура са многобройните тракийски могили, селища и крепости (Борино, Ягодина, Триград, Грохотно, Върбово, Стойките, Девин и други). Върху територията на Девинския край са регистрирани значителен брой тракийски светилища, възникнали още през XIII в. пр.н.е. върху голи скални върхове. Светилища е имало на Виденица и местността Станилово бърде от елинистическата епоха.
Общината има богато културно-историческо наследство. Районът е осеян с археологически паметници, запазени са руини от крепостта на Турлата, Градището край с. Гела, крепостта над Девини Беаднос. Кемеровият мост датира от римско време. Има един свод.. Изграден е без хоросанова спойка в основите. През моста е минавал римският път за Филипи. Богатото историческо минало е създало едно неповторимо културно наследство в областта на музиката, танците, народните обичаи и бита. Голям интерес представляват традиционните родопски одеала, китеници, губери, халища, терлици, чанове и дърворезба.
